Регалът е малък късносредновековен портативен клавирен инструмент, близък по устройство и със звучене, сходно със звука, произвеждан от езичковите тръби на органа. Както позитива, и регалът има звуков платък и два вдухващи въздух меха, задвижвани ръчно. Поради малкия си размер тези инструменти са намирали широка употреба и в църквите. За разлика от отганите при регала не е желателно тръбите да засилват вибрациите от платъка или на неговите обертонове.

В творбите си някои композитори от епохата на Ренесанса и ранния Барок също включват регал — Клаудио Монтеверди, Мартин Агрикола, Отмар Лусциниус и Михаел Преториус. През 16 и 17 век регалът е изключително търсен интрумент, но поради особения си гъгнив и рязък звук бързо излиза от употреба. Поради множеството гражданските войни и бунтовете от това време, днес в оригиналния си вид са оцелели малко такива инструменти.

„Регал“ може да бъде и названието на езичков органов регистър, близък по звучене до Vox humana.