Орган

Органът е музикален инструмент, отнасящ се към групата на клавишно-меховите. Той има най-големият тонов обем, също така разнообразие от тембри на звучене. Голям по размери той изисква сравнително голяма площ за разположение и употреба. Запълва със звук цялата зала, в която е поставен.

В наши дни органът има клавиатури, на които изпълнителят свири с ръце–мануали, и педали, които се наричат педалиера. Най-често органите имат от два до четири мануала, но могат да бъдат и повече – до 6.

Интересен факт при този вид инструмент е, че звукът не се повлиява от силата на натискане на клавишите, както е при пианото например. Също така при отпускане на клавиша звукът отшумява по-бавно. Най-широката му употреба е за озвучаване в амфитеатри, църкви, арени.

В католическите и протестантските църкви органът е задължителен музикален инструмент от векове. До днес хората могат да се радват на звученето му при различни литургии, тържества, кръщенета и сватби. В класическата музика е особено популярен, като Йохан Себастиян Бах оказва най-силно влияние за развитието му в Лутеранската Евангелска църква.

Записки за употреба на първите органи в музиката има от 3 век пр.н.е в Александрия. Тогава се създава т.нар. воден орган. Използвал се е в състезания и представления в амфитеатрите. При византийците звученето на орган при тържества било символ на престиж.

Видовете органи са няколко – тръбен, кино орган, електронен органи. Тръбният е най-големият по размери. Най-активно се използва през 14 век. Кино органът води своето начало през 20 век в киносалоните в Америка. Произведени са около седем хиляди такива музикални инструмента, с които са били озвучавани филмите за неми хора.

Електронните органи се произвеждат в началото на 30-те години на 20 век. Имат доста предимства – по-малки размери, по-евтини, възможност за поставяне на различни места. Този вид не имитира тръбния орган, а има свои записани висококачествени тонове.

Изочник: http://kredit-consult.com/